"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

25 октомври 2016

И още няколко пъти по два лева! (отците Нинджа, Ръгби, Сумо и Мъглявко)


Нашата щастлива енория е овеселена благодатно с три благоговейнства и всеблагоговейнства. Ние средно благоговеем или напълно (всецяло) благоговеем пред трима отци-братя. За да запазя необичайна за мене дискретност, няма да напиша имената им, а ще ги посоча с прякорите им. Те са отец Нинджа (дето ми е и изповедник), отец Сумо и отец Мъгла. дето ми беше кум на едно обручение (църковен годеж), което скоро след това развалих. 

Имахме си и един отец Ръгби, дето и кум ми беше на всичкото отгоре на една от венчавките (пропаднала също впоследствие), но след като отец Нинджа и отец Сумо го оплетоха в многобройните си взаимни щуротии, интриги и препирни, той с превелика радост май си замина отсред нас - не се е възнесал като св. Павел до Третото Небе, разбира се и слава Богу, просто отиде другаде. 

Всъщност отците Нинджа и Сумо не ни разрешават ужким да наричаме третия останал отец "Мъгла". Обаче ние докато спрем и изведнъж, както си седим с Нинджа и Сумо понявга заедно на двора, издалеко по улицата откъм "Сиропа" вземе да се зададе отец Мъглата и тия двамата, забравили веднага какво са разправяли досега на нас, викват в един глас:

- Охо-о-о, здравей, здравей, отец Мъгла, Свети Мъгла!!

Отчето Мъглявко е едно истински добро и почтено момче, което познавам от малък още, затова и се старае да не им обръща голямо внимание нито на задявките, нито на честите скандали помежду им, в които радостни и без закъснение непрекъснато се спускат, почти без да се замислят... Само, отвреме-навреме, когато взема да му споделям разни мои си лични тревоги и огорчения, казва ми:

- Не се кахъри, свиркай си, нас ни изтърваха!

Той разбира се има предвид стотиците и хиляди интриганти, измекяри и завераджии сред клира и лаоса, които обожават из БПЦ да впримчват жертвите си в лицето на новоначалните вярващи и да ги разиграват в налудничавите си надигравания на църковен покер помежду си... Аз, естествено, разбирам какво има предвид, обаче веднъж, като ми рече тъй преди време, бях прилично подпийнал, затова му отвърнах, при туй в компанията на няколко дами:

- О, не Мъглявко-отче, мене не са ме изтървали, мене ме хванаха за... оная работа!!

Мъглявко се опули, както може да се ококори само той, една от присъстващите дами хлъцна, а другата се задави с кафето, което пиеше, закашля се и опръска расото на Мъглявко с кафе. 

Да не забравя да кажа и че в нашата енория има поне две-три чети - една са припадалките (мъжки и женски) на отец Нинджа, другата са припадалките и припадалковците на отец Сумо, а третата чета сме аз и Велико, като отвреме-навреме се присъединява към нас и един Николай Иванов, дето гледа веселяшки налудничаво и през зимата ходи със странна шапка от ония, дето имат пюскюл на върха, обаче неговият пюскюл отдавна е паднал, затова и двата горни края на шапката му стърчат като две рогца. Има и един истински Четник Д., ама той ходи да шета далеко-далеко другаде като самостоятелна бойна единица, а при нас е просто често-често на гастрол.

Николай идва рядко, защото е ужасно обиден на отец Мъглата, задето му заявил, че дордето пуши понякога марихуана, няма да го допусне до свето причастие. Той първо се изповядваше при отец Ръгби, дето също му го забрани пръв, а после с надежда се премести при Мъглявко, който не очакваше да му забрани, обаче Мъглявко рече и отсече: "Йок, епитимия, никакво причастие, гле'й си работата!". Оттогава Николай се вясва от дъжда на вятър (защото, предполагам, инак не би имал повод да носи странната си шапка, ако няма дъжд или вятър), а понявга и на високосна година половин път... Николай впрочем тогава още ме попита какво да прави с тия "дивите попове", както сам се изрази, а аз пак бях порядъчно подпийнал, затова и го посъветвах да се изповядва наум пред иконите (те всякога ни "гледат" мило и разбиращо) и да ходи да се причастява както си ще, шмугвайки се покрай вниманието им на поповете, той обаче не ми се довери и почна за все по-дълго да изчезва от нашата енория.

Ние бързо забравихме за Николай, щото къде ти нещо друго да ти ангажира вниманието и да помниш, докато наблюдаваш или активно участваш в простотиите на отец Нинджа и на отец Сумо? В тия искрящи от чудатост припирни отец Нинджа е всякога абсолютно невинен, разбира се и изцяло жертвата, точно както английския крал Хенри VIII-ми: 

"Бог ми каза да се оженя за Ан Болейн!", а Архиепископът на Кентърбъри кима утвърдително, ако не иска да остане без глава, а после: "Бог ми каза да отсека главата на Ан Болейн!", а Кентърбъриецът кима пак. 

В нашия случай кимаме ние обаче - четата с припадащите по отец Нинджата, щото Архиепископ в двора на храма за целта не се намира никакъв, камоли англикански. Има само един немец - православен дякон, когото, ако го облечем като англикански архиепископ, би могъл да изпълнява тая роля, който идва отвреме-навреме да ни носи кашони с хуманитарни помощи. 

Тогава, около кашоните, се събира най-сетне храмовото настоятелство, което почна вече главно тогава да се събира или са ежеседмичния курбан, когато Милена, майката на Йо-Йо, го сготви, след като сама е намерила пари - идват с буркани и малки тенджерки, за да си отнесат вкъщи, след като се наядат тия, дето иначе на един плакат А3 в притвора на храма им стоят и цветните снимки с надписи - "Отговорник на отдел "Екология", "Отговорник на мисионерски отдел", отговорник на "Неделно училище". Тоест превърнахме се от православна енория в църква от протестантско-конгрешански тип, с църковни отдели и прочие. Аз отдавна предупреждавах, че така ще се случи, знаех го, щото натам където тия тръгваха, оттам се връщах, ама нямаше кой да чуе, щото отците Нинджа и Сумо и тогава се караха, както винаги, а Мъглявко и тогава обикаляше и ми викаше: "Свиркай си, изтърваха ни!", пък на отец Ръгби като че още тогава му се искаше да си направи едни крила от восък, клони и пера от чайки и да литне чак до Слънцето, за да избяга от нас, като на Слънцето кацне "нощем" естествено, за да не си изгори вълнените чорапи - тип "шошон", дето в ранна пролет или късна есен понякога носи обути на краката си под сандали.

А аз не знам какво да направя, освен да нарисувам с флумастер на снимката на един от настоятелите-отговорници чичо Георги Пенчев хитлерови мустаци, щото на всичкия дотогавашен цирк само това ни липсваше - евангелисткият църковен модел, дето ни го привнесе и натресе. Ама плакатът е ламиниран и няма как да стане с обикновения детски флумастер, с който пробвах вече впрочем, взет за целта от неделното училище, затова още утре ще ида до "Офис уан" да си купя ацетонов маркер, с който ще го сторя.

* * *

- Престани, - предупреждаваше ме наскоро Премъдрият брат Велико - не взимай страна във войните им... Ти си при нас от десетина години, а аз съм тука от поне двадесет... Те винаги така правят, постоянно се карат, докато не дойдат отнейде някакви пари. Тогава пак зацарява "братската любов" замалко и забравят за всичките си пешки или фрицове, коне и топове в циркаджийските си войни и почват да си викат влюбено един на друг: "Дядо, дядо!"

А инак да, те така си викат един на друг: "Дядо!", за да ни покажат как се обичат и уважават... И докато Велико повтаря "Дядо, дядо!", показва нагледно и пантомимически как се "обичат" - хванал пред пубиса си с две длани въображаемо дупе, извършва възвратно-постъпателни движения с ханша си на две страни... Опитвам се да си го представя как изглежда това "наяве", отказвам се - сексът между нинджа и сумист не е даже порно, а направо хентай-комикс. Пък и не знам дали е заради пари, или е ли е заради безпаричие всичко това, ами не е всъщност от чиста и проста селска тъпотия...

Следва в поредица "Двата лева" или "Къщата на Фантазиите" II-ри сезон: 
"Тропарът на Павката "Попе Добромире, в сряда пак не пости!" и една непълнолетна грешница от 2007-ма"

линк към I-ви сезон на "Къщата"

Няма коментари:

Публикуване на коментар