"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

13 юли 2017

Череши, чесън, +Йорго Кюфтето и луди сини очи

- Цъкни го това ма, Марино, цъкни, затвори го!! Мале, кък мъ'й орезилил тоя, мали! Тичай, Марино до аптеката да ми купиш лекарства, че вдигам кръвното!!

Така коментирал +Игнатий Еблякът това, което чел от мене за себе си, показано му на компютъра в митрополията от Мадам Марина... А онзи ден преял с череши.

- Уф, приял съм с чиряши, уф, жа напрая май някуя биля!!

...Това, нали знаете, че е оригиналният му изговор?!

* * *

Докато +Игнатито преяжда с череши, +Йорго Кюфтето - митр. Григорий Великотърновски, наричан тъй заради ръста и фигурата си, преяждал с чесън.

+Кюфтето дори си носил в джоба на расото в шише от минерална вода (половин литровка), пълно с мариновани скилидки чесън. На официални трапези даже, заедно със събратята и посестримите си от синода, щом седнел и слагал в чинията с храната по две-три скилидки, извадени от шишето. Слагал ги даже, когато на ястието не подхождало, може да не ги ядял, но държал да са там. 

Причината за постоянното си тъпчене с чесън +Йорго Кюфтето обяснявал със страха си от злия поглед на митр. Николай Пловдивски... Всички сядали на сбирките и заседанията възможно по-далеко от него, заради миризмата. Най-далече сядал +Кольо Кукуто... Ако не помните, той е от село Горни Лозен родом, обаче се мисли за парижки аристократ. Новоаристокрацията мрази спомените си за чесън, както педерастите тая на пот, мастика и тютюн...

Няма коментари:

Публикуване на коментар