"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

11 април 2017

Развенчаното "мистично" масонството (за Хари Потър и Маргарита)

"Най-интересното нещо в тази измишльотина, че това е измишльотина – от първата до последната дума." (из "Майсторът и Маргарита")
Зачитам се в онова, което в интернет е публикувано за масонството и неговото религиозно учение, социално-политическото е предмет на отделна критика... Мармалад. При това вкиснал мармалад, като у дъновизма - абсолютна наукообразна еклектика между различни религиозни идеи и митове... Покланят се на "акациевата клонка"!

Литературният мит за Еней, героят на римския поет Вергилий, търсил убития си баща и го намерил по пророческия съвет под една забучена в гроба му, откършена преди туй от дървото си, акациева клонка, го следва още един мит от староеврейската апокрифна книжнина за майстора на Соломоновия храм Хирам, убит от двама свои нетърпеливи калфи. Тия два мита си приличали, според някой си Самуел Причард, написал през 18 в. някаква "Дисекция на масонството" и следователно вътре в тия басни имало някаква изключително дълбока духовност и това им дава на нашите основание да се покланят на... акациевата клонка... 


Да, да... На Слънцето пък живеят едни "слънчеви хора", които изпращат, но само за добрите земни хора, истинската храна, която е енергия за живот, слънчевата. Яж, народе, ако си добър слънце, проповядвал попският синковец Петър Дънов, а ако си лош, плюскай най-обикновена сланина с праз!... Не откривате ли приликата? Още не ли? А не комбинира ли по съвсем същия безпринципен и безобразен начин Дънов идеи и митове от всякакви религии, отлежащи една от друга на хиляди километри разстояние и хиляди години? 

Ами Бафометът им на масоните? Дяволът, явяващ се в образ или на козел, или на котарак? За Бафомет научаваме като за станинско проявление за поклонение в "самопризнанията" на измъчваните истински рицари тамплиери от средновековната римо-католическа инквизиция. Но от портоколите на инквизиционните процеси ние знаем до какви налудничави "самопризнания" се е стигало, благодарение на испански обувки, уреди за разтягане на тялото или нагорещени клещи, като често образите и събитията са първо родени в извратеното и религиозно уродливо съзнание на инквизиторите и сетне подсказани на инквизираните.  

Обичайно по онова време в лапите на Инквизицията попадали разни християнски еретици и сектанти, обяснява пък чехът Бедржих Шиндерларж в книгата си "Лов на вещици", по обвинение във вещерство, като оправдание пред народа и благородниците, които инак отказвали да разберат защо иначе изповядващите вярата в същия Бог трябва да бъдат избивани. Ловът на вещици се използвал и за всяване на страх у населението и анти-вещерска истерия. Тамплиерите обаче станали апетитни за Папството с огромните си богатства от плячкосванията по време на Кръстоносните походи вероятно, затова били обвинени именно в сатанизъм и вещерство, намиращи се според идеолозите на Инквизицията в пряка връзка помежду си и инквизиционните процеси срещу ордена започнали, ако не се лъжа, във Франция.

Рицарите тамплиери си "признали", че се покланяли на дявола, явяващ им се като Бафомет (Бегемот), един демон от Стария Завет, който наред с Левиатана, според класическата старозаветна екзегетика представлява обикновен хипопотам, а левиатан вероятно е крокодил, но в апокрифните и най-вече в късно-юдейските представи се превръщат в персонални дяволи, по-точно в опасни, а често и зли морски чудовища, редом за пустинните демони Азазел и Лилит и накрая вече е персоналният Сатанаил. От последното следва, че образът на Бафомет се е родил първо у инквизитора вероятно, начел се с юдейски апокрифи, а после е "влязал в устите" на самопризнаващите се рицари чрез съответните уреди за мъчение... До клади не се стигнало, повечето рицари се "разкаяли" и разпръснали по други ордени, защото тамплиерският бил един от многото римо-католишки ордени, богатствата им просто папата прибрал, което и било целта на "мисията" му с тях.

Интересно е да се знае къде са родени и как повечето наши представи за вещиците и техните привички. 

Те, в средновековните народни представи, преоблечени по-късно в "богословски твърдения", нощем отлитали на своите вещерски сабати. Думата сабат, която в днешния английски език означава горе-долу "религиозен празник", е заемка от староеврейската шабат (събота) и движението на тая дума през историята, семантичните й преобръщaния, явно говори за връзката й с един изначален християнски антисемитизъм и неприязън към юдеите, защото в средновековно време сабат значи тъмен, дяволски религиозен празник, с това значение асоциират името на хеви-матъл бандата си и "Black sabbath" впрочем. Можем да вземем предвид, размисляйки за появята на вещерския сабат и римо-католическия уклон да се омаловажава и осъжда почитането на съботния ден като старозаветен и юдейски празник за сметка на неделния ден на Христовото Възкресение, почитане на съботата по какъвто и да е начин се възприемало у католиците за юдействане и е било строго наказуемо. У православните не е така, ще вметнем само, почитат се и съботния ден посвоему, и неделния ден, макар и много повече.

И така, за да стигнат до мястото на своите вещерски сабати, някъде из затънтени горски поляни, вещиците се намазвали с особен магически балсам, събличайки се първо чисто голи, яхвайки метла, с която отлитали до мястото. Тази средновековна суеверна картина впрочем е прерисувана особено детайлно в романа на Булгаков "Майстора и Маргарита". 

Маргарита обаче не е истинска вещица, по-точно станала е такава, сключвайки сделка с дявола, за добро, а не за зло, тя "слиза в ада" - отива на Бала у Сатаната, преминавайки своята инициация във вещерство през един вещерски сабат, за да потърси и спаси любимия си, подобно на Фаустовата Маргарита от германската легенда, в това авторовата фантазия я уподобява на Христос, сменяйки причудливо ролите на мъжа и жената. Както и Воланд (дяволът в романа) не е истински зъл впрочем, ами съвсем по фаустовски пак, е "силата която зло желае, а все добро твори", той мрази религиозното и социално лицемерие, но искрено харесва и даже може да се каже, че обича Йешуа, даже самият Пилат донейде оправдава и е с него снизходителен, затова и безкористно помага на тези, които се уподобяват по един или друг начин на Йешуа "в любовта си". И всичко това са видения и бълнувания, нейни и негови, оказва са накрая, на разделения от нея мъж, които той халюцинира затворен в една московска психиатрия, където и умира и на жената, която доизживява живота си в семейната клетка с необичания от нея "законен" съпруг... Според мене следователно, посланието на романа е дълбоко християнско, предадено чрез орфически, магически и еретически сюжети, което не е съвсем безспорно от нравствено-религиозна гледна точка като легитимно и не отменя, разбира се, факта, че авторът Михаил Булгаков, извинявам се, май е бил непоправим "лапнипутарник", обаче е поне "красиво", с което би се съгласил сигурно даже Хенрих Сенкевич, щото Майсторът и неговата Маргарита са сякаш булгаковата реплика на Гай Петроний и Евника у "Куо вадис" на Сенкевич, но това е друга тема... 

А Маргарита Николаева впрочем и отдавайки се на злото, не става зла, което виждаме и от това, че по пътя си за сабата край реката, тя успокоява и приспива отново едно детенце в кревата му, което неволно е изплашила, докато пакости "по вещерски" в кооперацията, където е апартаментът на един от "инквизиторите-атеисти" на любимия й, довели го с критиките на религиозния му "роман в романа" до психически срив. Средновековните вещици напротив, според народните суеверия отвличали малки деца със себе си за сабатите, които там изяждали в чест на сатаната и им изпивали кръвта - една устойчиво повтаряща се клевета първо от страна на римската езическа пропаганда за християните, които според римските политически копои правили тъй по време на литургиите си, а после и от страна на християните за юдеите и вещиците.

Но да се върнем към нашия чех Бедржих. Той разказва, че вещиците отнасяли с летене до сабата деца, козлета и котараци, като ги слагали да седнат върху стърчащия от гъза си, забит в него, дълъг прът, чрез който, оказва се впоследствие, летели - не възседнали го, ами забучили си го отзад. На сабата дяволът им се явявал като котарак, качвал се на един дяволски камък-олтар, вдигал опашката си и всички присъстващи трябвало да го целунат "с чувство" по гъза, който не влагал достатъчно чувство в целувката, трябвало да я повтаря, докато не му се получи... Вероятно така на Запад са измислени "френските интимни целувки", чрез "тренировки с котета и козички", това е лично мое мнение, но и аз съм си падал на главата също като западняците, които са живеели по клоните на дърветата, докато на Изток са правени велики култури и цивилизации, тъй че, дайте му внимание и на мойто мнение, прости, Блажени Павле за непочтителната перифраза... Сетне започвал неописуем разврат - "кой когото хване", като тук помраченото религиозно съзнание на възмечталия тайно по недостижими за страха му от Божие наказание и ад сладострастия на инквизитора, вероятно го е довеждало до перманентна ерекция, докато записва "самопризнанията" на "вещиците".

* * *

Но защо разказваме за Маргарита и за сабатите ли? Ами много просто - въз основа на средновековни вещерски легенди, басни и сюжети, които в голяма степен профанизира, за да адаптира за деца, англичанката Джоан Роулинг създаде касов и култов бестселър - поредицата книги за Хари Потър, тя направи от това много пари, но поне честно нарече нещата си "фентъзи". Булгаков пък е написал "вечен роман" и красотата на мечтанията и битката с грозотата и пошлостта на реалността край себе си е заплатил с морфиново самоубийство и лудост. Масоните обаче са създали цяла религия, чрез която правят пари, но за разлика от Роулинг, настояват да взимаме техния Бафомет насериозно, а той не е даже симпатичен поне като Бегемота Котарак у Булгаков. 

Е, как да го вземем насериозно, като не можем поне да й се усмихнем дори на тая грозна и  даже гротескна мъжка коза?!

2 коментара:

  1. Масоните немасоните тях няма кой да ги изгони от патриаршията неразбрахте ли

    ОтговорИзтриване
  2. http://prikachi.com/images/989/9094989v.png
    коментар от блиц.бг 2011
    http://www.blitz.bg/article/28039

    ОтговорИзтриване