Има една прекрасна сравнително нова книга на сръбски език от проф. Родолюб Кубат, казва се "Траговима Писма" ("Следите на Писанието"), преведох от нея няколко глави на български език с разрешението и даже настояването на автора, който ми беше и преподавател. Пак с негово знание и разрешение ги публикувах в блога си за богословие. Кубат, който добре чете и разбира български, защото по време на богословските си специализации е квартирувал с български богослов, мисля че в Германия, остана извънредно доволен от превода.
Този превод трябваше да получи академична тежест и със сигурност щеше да ми е от полза в много отношения. Исках да ангажирам с него и мои приятели, свещеници и богослови от цяла България, някои от поканените се отзоваха с радост. Първоначално за рецензент на превода спрягахме преподавателя по Стар Завет от Богословския Факултет в София Ивайло Найденов. Това беше по препоръка и желание на самия Кубат, който познава Найденов и лично.
По-късно проф. Кубат взе да споменава свещ. Теодор Стойчев от Варна. Същият, заради когото сега закриха катедрата по теология в Шумен, заради отказа на моя приятел доц. Стефан Стефанов да го направи там доцент "по втория начин" - с нагласен конкурс и без Тодор да изпълнява нужните изисквания. Стана ми странно тогава, защото книгата на Кубат е в областта на старозаветната библеистика, а Стойчев е специалист по Нов Завет, но все пак реших да разговарям с варненския свещеник по въпроса.
Разговорът се случи миналата година, струва ми се, по време на вечернята молитвена служба, наречена "Неделя на Всеопрощението" във Варненската катедрала. Поп Тодор (или както е сега модерно да се гърчеем - Теодор) дойде при мене и ме информира за разговорите си с Кубат, който така и не ми стана ясно как се е свързал с него. Има наглостта, след като ми "сподели", че Кубат го е питал за мнението му за преведените глави, "благородно" да ми съобщи как бил казал на Кубат, че "не всичко с превода е наред".
Аз приемам критики, макар че в случая ми стана чудно как "специалистът по Нов Завет" откри неизгладени "тънкости и детайли" в текст на старозаветна тематика и откъде-накъде знае сръбски език по-добре от мене точно той. Попитах къде точно са "неизправностите". Той не можа да ми обясни, смотолеви само "Абе, има ги... някъде там... на места".
Отказах да го завърша превода, спрях да превеждам. Преведените глави са достатъчни, за да представят Родолюб Кубат на читателите ми като превъзходен богослов и книгата му, която наистина си струва да се прочете. Мой е изборът ще легитимирам ли с труда си нечии амбиции, като тези на свещ. Тодор или не. Нали?
Поздравявам доц. Стефан Стефанов за доблестта му на учен и ръководител да пресече амбициите на поп Тодор в Шумен. При тоя дефицит на доблест в България за един такъв жест на смелост и порядъчност си струва да се пожертва цяла катедра. Напомня ми Стефан, за който съм също горд, че преди години ми е преподавал в Шумен, преподавателя ми по библейски езици от протестантското училище в София отпреди много години Вениамин Пеев с неговите великолепни лични истории, които разказваше непосредствено и непретенциозно.
Пеев бил пастор в провинциален град, където от няколко десетки души с умни и интригуващи проповеди успял да събере 2 000. От ръководството на Конгрешанската църква в София обаче, щом видели какво направил Пеев, решили да го сменят с друг, със син на някой от главните пастори, ако не се лъжа. Пеев не дочакал "рокадата", направо си подал оставката. Решил да се кандидатира сетне за пастор в Петдесятническите църкви, защото преди да стане конгрешанин, бил в основата на възобновяването на петдесятното движение в България. Младият главен пастор на петдесятниците, при когото Пеев отишъл, обаче му казал:
- Ти твърде дълго си бил при конгрешаните, сега ще трябва да те изпитаме ставаш ли за наш пастор.
- Иисуса зная и Павел познавам, но ти кой си?! Че това, върху което ще ме "изпитваш", аз съм го писал! - поюродствал Пеев "библейски", взел си шапката и си тръгнал.
Друга история на Пеев, която винаги ме е вдъхновявала и трогвала, се случила, когато евангелисткият пастор Христо Куличев, който май е бил и в основата на плана за отзоваването на Пеев от огромната църква, която споменахме, решил да му направи впоследствие "жест". Помолил го да му напише Пеев доклад на тема древни библейски езици и преводи, който Куличев да прочете от свое име на някакъв семинар. Пеев, който получавайки "поканата" се намирал в съседен на Куличев софийски квартал, му отговорил с телеграма между двете градски квартални пощенски секции: "Аз в еснафските изхвърляния на пастор Куличев няма да участвам!"
Куличев впрочем е любимец отсред протестантите на православната академична богословска общност в София, добре известен у самите протестанти и с агентурното си милиционерско минало. Гостува нерядко при Горан Благоев по БНТ, за да "ограмотява" богословски неговите зрители...
Три глави на български език от книгата на Родолюб Кубат:
JHWH - Оприсъственият Бог на Стария ЗаветПоздравявам доц. Стефан Стефанов за доблестта му на учен и ръководител да пресече амбициите на поп Тодор в Шумен. При тоя дефицит на доблест в България за един такъв жест на смелост и порядъчност си струва да се пожертва цяла катедра. Напомня ми Стефан, за който съм също горд, че преди години ми е преподавал в Шумен, преподавателя ми по библейски езици от протестантското училище в София отпреди много години Вениамин Пеев с неговите великолепни лични истории, които разказваше непосредствено и непретенциозно.
Пеев бил пастор в провинциален град, където от няколко десетки души с умни и интригуващи проповеди успял да събере 2 000. От ръководството на Конгрешанската църква в София обаче, щом видели какво направил Пеев, решили да го сменят с друг, със син на някой от главните пастори, ако не се лъжа. Пеев не дочакал "рокадата", направо си подал оставката. Решил да се кандидатира сетне за пастор в Петдесятническите църкви, защото преди да стане конгрешанин, бил в основата на възобновяването на петдесятното движение в България. Младият главен пастор на петдесятниците, при когото Пеев отишъл, обаче му казал:
- Ти твърде дълго си бил при конгрешаните, сега ще трябва да те изпитаме ставаш ли за наш пастор.
- Иисуса зная и Павел познавам, но ти кой си?! Че това, върху което ще ме "изпитваш", аз съм го писал! - поюродствал Пеев "библейски", взел си шапката и си тръгнал.
Друга история на Пеев, която винаги ме е вдъхновявала и трогвала, се случила, когато евангелисткият пастор Христо Куличев, който май е бил и в основата на плана за отзоваването на Пеев от огромната църква, която споменахме, решил да му направи впоследствие "жест". Помолил го да му напише Пеев доклад на тема древни библейски езици и преводи, който Куличев да прочете от свое име на някакъв семинар. Пеев, който получавайки "поканата" се намирал в съседен на Куличев софийски квартал, му отговорил с телеграма между двете градски квартални пощенски секции: "Аз в еснафските изхвърляния на пастор Куличев няма да участвам!"
Куличев впрочем е любимец отсред протестантите на православната академична богословска общност в София, добре известен у самите протестанти и с агентурното си милиционерско минало. Гостува нерядко при Горан Благоев по БНТ, за да "ограмотява" богословски неговите зрители...
Три глави на български език от книгата на Родолюб Кубат:
Духовният свят на Стария Завет
Библейският богослов Филон Александрийски
Няма коментари:
Публикуване на коментар