Първи пет лева нацяло за Биската и отец Сумо (Двата лева III-та част)

продължение от "Дай, дай, дай, върти! (Още два по два)"

Ще си позволя в началото да цитирам моя приятел Бисер Б. от село Константиново... Не че има общо с темата на сегашната публикация това, което ще ви разкажа, но трябва да ви разкажа нещо за него самия, за да разберете смисъла на казаното от Бисер, с което искам да ви въведа в нея...

Бисер завърши богословие в София, но все още, на 50 и кусур години, не успява да завърши право - има оставащи няколко изпита за взимане във Варненския Свободен Университет след около 10 години студентстване... Аз за това не му се смея на Биската, щото ще бъде "присмял се хърбав на щърбав", ами задето, въпреки това, е издал до днес поне пет много претенциозни "правно-богословски" аналитични книги. В едната даже, Господи помилуй, е цитирал самия мен!!!

Бисер за известно време се опитваше да пробие преди години в центъра за изследване на култове и нови религиозни движения на проф. Иван Желев, той обаче е с международен авторитет научен истински тоя център, затова и там не му възлагаха нищо по-отговорно от това да носи по семинарите минералната вода за лекторите. Бисер навреме се усети и стана последовател на митр. Николай. Ходи редовно на инструктажи в Германския манастир, където клечи от известно време йером. Висарион-Димитрий, там го учат как се разнася "преблагодатното николайчово богословие", дето нашата Таня Илиева в блога съвсем удачно го нарече "богословие на заграждането".

Сега вече Бисер е "друга бира" - пише "истински книги" и николаевите приятели даже го изпращат да чете "истински доклади" по международни семинари... Очаквайте догодина Бисер да чете доклад в Узбекистан!!

Но оставете го Бисер, ами да стигнем до цитата от него за мен, не в книгата му де, ами в разговор. Той го заслужава, след като в една от книгите си е цитирал мене сам, макар и не за себе си! Каза ми Биската веднъж: "Ти си самороден криминалист!"... На Бисер трябва да му се вярва, щото той пък е гениален юрист. Сега ще ви кажа защо! Защото може и да не е завършил право, не успял даже в Свободния университет във Варна, където и козата си да запишеш, ще завърши, стига да й плащаш редовно таксата, обаче още докато бил за втори курс студент там, успял да застраши Държавната Система... По някакъв повод взел да я бори чрез гениални юридически операции, но таман да я събори и миг преди успеха, взели че го въдворили в... психиатрията. Всичко това е по негови разкази, питайте го и лично, съвсем безхитростно разказва!!... По това си приличат впрочем с митр. Николай, само дето Николай "набори системата" след като излезе от психиатрията, a и ще си признае, че е бил там, чак след като пипна епикризата му и я публикувам на петата минута, след като ми падне в ръчичките, в блог "Маран-ата"!!

Книгите на Бисер ги е наредил по пангара ни в енорийския храм споменатият предния път отец Сумо, който впрочем е богослов, колкото е Биската юрист, а аз криминалист. Ето, това беше смисълът на цитата за мене от Бисер, заради който толкова време ви въвеждах в текста си.

* * *

Отец Сумо мрази от сърце богословите и богословието, особено академичното, не го крие от никого.

- Какво от туй, - вика ядосан - че били чели книги!!?? Голяма работа!!

- Тъй, тъй, - пригласям аз - а ти пък си чети, както винаги, само в-к "Седем дни спорт!" и да не ти пука, а те да ти ядат дупето!!

Следи от дълбока мисъл по лицето на отец Сумо можеш да откриеш само, когато яде. Някак си благородно и концентрирано, бавно дъвче храната, особено ако е месо. При богослужение пее като недоклан козел, той е един от малкото хора, които са почти пълни музикални инвалиди, поставен до него поп Еленко от храм "Света Петка" в Пловдив би бил направо Волфганг Амадеус Моцарт. Отец Сумо проповядва по време на литургията по не по-слабо озадачителен начин - независимо дали чете готова проповед или импровизира, той буквално подпява, опитвайки се да придаде на гласа си някаква тънкота и умилност. Но ефектът е все едно слушаш как Северноамериканска мечка гризли оплаква току-що схрускано от нея детенце от племето на апачите, пък мисъл истинска в казваното не може да се открие, когато импровизира, ако щеш и с телескоп да я търсиш.

Но ако не направим връзката с мир. Николай и при отец Сумо, както го направихме при Бисер Б., ще е пропуск. Отец Сумо е съвсем истински братовчед на митр. Николай - те двамата са племенници на митр. Геласий - бивш Американски митрополит и игумен на Рилския манастир - таранът, както казват някои, на всички "меки китки" в БПЦ-то, царство му небесно.

Отец Сумо е достоен представител на школата на Иван Николов от Софийската духовна семинария, с която се изчерпва всичкото му духовно образование. Иван Николов ги е учил, че всеки свещеник си има някаква специална свръхестествена дарба, по самата сила на това, че е свещеник, отличаваща го от всички миряни. И тъй като никого не може да излъже, дори слепите и глухите, че има дарование да проповядва или да води служба, затова отец Сумо е решил, че има "благодат да сгаджосва хората". Ако беше без расо и брада, бихме го помислили за махленска сватя или сводник, обаче той е в расо и затова вярвайте ми, цанцугери мои ортодоксални, това е непременно някаква особено благодатна дарба, а не е туй, което неверниците безбожни биха си помислили.

Другата му голяма дарба е да превръща свинското месо в патладжан-барбекю и деня в нощ насред храмовия двор с една единствена дума - "Няма такова нещо!". Също като във вица за евреина. Разказвал един евреин веднъж колко е велик бога му Йехова и какви чудеса бил правил за него лично. Намерил бил евреинът на пътя пълен портфейл с пари, обаче било шабат, било събота, а в събота никаква работа не е позволено да вършиш... И вика евреинът: "Помолих се и Бог направи така, че от едната страна на пътя да е събота, от другата пак събота, а по средата, там където беше паднал претъпканият с пари портфейл, чист петък". Така и поп Сумо, ако ненадейно го изненадаш насред храмовия двор (зад храма) да пече с приятели на барбекюто пържоли насред пости и да се смее доволен, плюскайки, ще ти обясни, че сега е привечер, а според "библейското броене на дните" днешният (постен ден) вече е свършил... Нищо, че като гледаш зачервените физиономии на компаньоните му, очевидно са прекарали там вече цял ден...

Следва продължение

/лично съобщение: Попе, пак ни свърши олиото/