"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 октомври 2016

Светата Сватя (още 20 кинта за Сумиста)


"Подигни мач свој, анђеле, сети се крсташких ратова, сети се прекланих вратова, кад дођеш Богу на истину, нек ти у души влада мир." (Рибља Чорба, "Погледај дом свој, анђеле")
продължение от "Десет кинта за Нинджата"

Някои от нас ги гонят ядосани кредитори... Един пример затова е Премъдрият Велико с неговите около два-три "бързи кредита"... Няма обаче нивга да го хванат, защото е невероятно изобретателен...

Предния месец например научих, че преди време е успял да продаде адресната си регистрация. Продал им да ползват правото на адрес у тях на едно семейство пенсионери от безморската провинция, за да могат да си получават във Варна пенсиите. Научихме го едновременно с отец Мъглата. Мъглявко не можа в началото да разбере какво точно е направил Велико, защото такива неща на Мъглявко нивга не биха му и дошли наум. Аз обаче веднага разбрах, защото съм десет пъти по-умен от Мъглявко. Започнах да се смея почти със сълзи, докато му обяснявах какво Велико е направил. Отецът най-сетне разбра и успя само да каже:

- Това е гениално!

А онзи ден Велико успя да "продаде" на Николай Иванов (Кольо Марата, третият кандидат за четник при нас) неполучения си от мене още наем - падежната дата за кредитите му беше минала и той, както винаги, когато това се случи, уплашено подскачаше в стола си, звънне ли телефон или позвъни ли се на вратата... Кольо вчера ни дойде на гости, не беше много сърдит. Той добре разбира, че чета без каса и касиер не може да съществува. Следователно не си е платил, за да го вземем за четник, Боже опази, ами е съдействал за развитието ни като организация! Дал е своя скромен принос в голямото дело.

Други хора например ги гонят ядосани ревниви съпрузи, като да речем мен преди време - гонеше ме един Господин Василев от София и един, ако щете вярвайте, че се казваше наистина така, обаче е факт абсолютен - Господин Левски от Варна. От Василев избягах от София във Варна, а от Левски избягах от Варна в Белград тогава.

Трети, като Шиньо от енорията при храм "Свети Никола" във Варна, който впрочем отдавна е в затвора, са го гонили, че и хващали, че и грозно били пред собствените ми очи сервитьорите, когато се напие и се опита да си тръгне, без да си плати в заведението сметката... В интерес на истината тогава и аз имах известна вина, щото той вярваше съвсем сериозно, че ще я платя все-таки сметката му, както мнозина други преди мен бяха правили, обаче не я платих, защото... ми се гледаше сеир.

Четвърти ги преследат бременни жени, пети врачки-циганки, но едва ли някой някога са го гонили водопроводчици, като мене онзи ден...

- Здравей Любо, ало, ало...
- Къде си, Светльо, да не си в болницата?!
- Що да съм там, Любо?
- Ами преди малко мина оттука един водопроводчик и каза, че те търси да те убива!

Това е пълен абсурд, но на мене взе да ми става забавно, затова сега ще залепя още една банкнота, този път от цели двадесет кинта, на челото на отец Сумо, както всъщност всичко се започна с първия такъв мой кръчмарски поздрав по сръбски в блога. Искам просто да пробвам дали сега няма да ме подгонят и водолазите. Наздраве, чета!

* * *

Отчето Сумо, светата ни енорийска сватя, освен дето смята, че има свръхестествена харизма да сгаджосва и оженва хората, заради което преди години още отец Нинджа го беше наказал с две хватки от енорийската ни кама сутра пред дядо К., вярва безусловно и че може да "оправя" жени, най-вече млади момичета. Някои твърдят, че и мъже са го виждали да "оправя", но аз не ще повярвам, докато не го видя с очите си, щото не може да му се отрече вкуса към жените - слабички, симпатични и... непълнолетни... Всъщност още отсега да се уточним, за да няма ескалации на напрежение и недоразумения, когато най-сетне се престраша да се кача в двора на храма - той не ги "оправя" в онзи смисъл, за който вие, глупаци такива, веднага се сетихте, ами всъщност ги "терапевтира". 

И в това отношение е истински добър ученик на преподавателя си от духовната семинария Иван Николов. Те, иван-николовците и б.-божковците в БПЦ затова и още докато научиха за "терапевтичното богословие" на гръцкия митрополит и богослов Йеротей Влахос, тутакси се заеха да го адаптират "по български". Адаптираха го впрочем също така безобразно, както и сръбската концепция за вероучението в държавните училища...

Всеки ненормалник в расо се обяви за... духовно джи-пи и се започна с терапевтирането поголовно на миряните. Влезе бедният излъгал се да ги навести мирянин в изповедалнята и научава невероятни неща за себе си, за които не е даже подозирал - "Ти, чадо мое, си психично болен", "Ти, синко, пребиваваш в духовна самоизмама", "Ти, дъще, имаш направена... магия!" Туш!... Така изпонаебаха много жени или се впиха като пиявици в семейни бюджети нашите "прозорливци и духоносци". обдарени (и въоръжени) с терапевтичното богословие на Влахос, прочетено по бисер-божковски.

Една такава непълнолетна девица отец Сумо така я излекува преди години, че повече не я видяхме. Те винаги бяха заедно навсякъде, ходиха даже и на свещеническите братски сбирки по заведенията. Бабите в селските енории около нашия квартал, като го виждали да я държи на коленете си, също като един нов Христо Ботйов бъдещата Венета Ботева из браилските кръчми и да я храни с пръсти в устата с грозде, викали погнусени:

- Какъв свещеник въобще си ти?!

* * *

Преди няколко седмици за пръв път и то пред свидетели, с него разговаряхме почти час очи в очи за реалните неща.

- Абе, вие с отец Нинджата по колко жени имате? - пита ме риторически иронично.
- Винаги само по една... действаща.
- Ах, така ли, как не ви е срам!!?? Моето семейство е здраво, въпреки всичко!! - виква.

...А аз много "обичам" да ми повишават глас. Викнат ли ми, сещам се за мама и нейните скандали, продължаващи с часове, затова ми падна пердето.

- Отче бе, я ми кажи ти къде сега е онази Госпожица, дето ти я "излекува" преди години?!

Наведе поглед, буквално го заби в масата. Впрочем точно както отецът ми Нинджа, когато по енорийски се бяхме събрали в едно заведение в провадийските села. Бяха дошли там и свещеници от Вълчидол. Аз като разбрах от къде са, изпаднах във възторг. Помолих ги горещо (само дето не ги разцелувах) да поздравят отец Станислав от техния град, задето е изхвърлил от дома си поп Силвстър, като е ходил у тях да му предлага пари да гласува за еп. Сионий да стане варненски митрополит... Отде да знам бе, че и моят отец е бил там, изхвърлен вкупом, научих го после?!

Но да са върнем на сумиста... Гледай го ти него! Акъл да измисли една читава проповед няма, но откри самичък йезуитския "морал", без и хабер да си има дори кой е Игнациус Лойла!

* * *

Ех, попе, попе!!... За да си отмъстиш за едни 300 лв. месечно, без които те оставихме преди години, ти сега унищожаваш хора (в младостта им, в първата им радост от живота), за които съм се борил и съм плакал, и съм се молил, макар че не сте го виждали... Всеки път погребвам с всеки от тях част от сърцето си. А всеки път останалите живи ме питат: "Аз ли съм следващият?". Е, няма аз да погребвам, за да плюскаш ти. Не знам какво искаш да ни докажеш - че може би без тебе сме абсолютно неспособни на нищо - твоя си работа е това, не знам какво дяволът ти шепне, сине на Лойола... Аз обаче сега ще се пробвам да те унищожа като свещеник, па ако ще да е това моята последна битка. С 300 лв., които ти тогава не прежали, сега ще си избърша публично гъза. Не с някаква друга цел, ами чисто и просто, за да си направя Човещината. 

* * *

- Ех, не е лесно - вика Велико завчера, седнал на стола и скръстил ръце на шкембето си, привел леко глава на една страна - да мислиш като тях все с по пет-десет хода напред... Все едно аз - оглежда се наоколо си, за да намери въздействащ пример и вижда пържолата на масата - докато ям тази пържола, да си мисля за следващите десет пържоли, които тия дни смятам да изям...

следва: 50 лева и за Владиката (за едни 20 бона годишно, 10 бона годишно, 5 бона годишно и накрая... кукиш)

Няма коментари:

Публикуване на коментар