"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

19 септември 2016

Къщата на Фантазиите IV (Гальо § дяволите)

"Да се дигне Бог, и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят" (Псалтир 67:1)
продължение от "М. и лодките"

Разхождам се оня ден предиобед само по гащи из къщата, при това не даже и боксерки, ами слипове в разцветка "шарен куку-бригадир" и засичам в коридора великовата приятелка Тетка, която наскоро приключи със сезонната си работа и затова по-често си е тук... 

Сконфузвам се и питам:

- Аз като се разхождам така, дали не ви притеснявам със сестра ти?

Сестра й Кика също живее при нас, те двете са от селата край Банско и съвсем наскоро завършиха ВИНС, Кика даже с пълно отличие.

- О, ние отдавна свикнахме, то много бяха, дето се разхождат тука така...

На другия ден срещам в двора на храма Ам., на Йо-Йо сестрата. Разказвам й случката, а тя потвърждава:

- Да, да, звъня оня ден на вратата например, идвах да те търся и ми отваря Велико. По чурка.
- Как така по чурка! Преувеличаваш!!
- Е, да, държеше с една ръка възглавничка отпред, а с друга отзад, да се крие уж, че излизал от банята.
- А с коя ръка отвори?
- Там е работата де... И на всичкото отгоре възглавничките бяха съвсем малки.

* * *

Вчера пък вечерта пристигат Гальо и Велико. Гальо вади шише от литър и половина с прясно мляко и започва да пие млякото с ракия - водна чаша с ракия, две чаши с мляко, така изпи общо около три до пет чаши, вие смятайте от кое по колко е изпил в съотношение едно към три, щото мене ме мързи...

- Той защо пие ракията с мляко? - попитах тайничко Велико аз.
- Защото така било полезно, първо с една чаша мляко неутрализирал вредата от чашата с ракия, а с втората чаша мляко излизал с "цяла една идея ползеност" отгоре.

По едно време звъни по мобилния телефон майка му на Галин...

- Пия мляко у Великови, мамо, никакъв алкохол не близвам!! Ето, ще ти дам Велико да потвърди!!
- Да, да, лельо, да! Гальо само мляко пие, нищо друго!!

Сетне двамата започват да обсъждат трети техен приятел, когото наричат Торанагата... Тоя Торанага съобщил на Велико, с когото се запознали през 1995 година някъде, че в 1990 година лично той бил спрял края на света, съвсем сериозно при това, така се представил на вниманието му... Обаче, ако си мислите, че в тяхната триада има какво да разказва само Торанагата, лъжете се. Гальо например води чести битки лично с дявола, съвсем буквални при това... За една от тях ми разказваха преди време Вальо от Сливенско и Чефо от Септември, които около седмица живяха у тях на квартира:

- Първите два дни всичко беше сякаш ОК. Следващите два-три дни Гальо през нощта вика, крещя... На седмия ден посреднощ Галин влетя в нашата стая с една брадва, гонейки някого, дето само той явно виждаше, вдигнал брадвата над главата си, крещейки: "Стой сатана, стой, не бягай, сега ще ти отрежа големия червен... хуй!"

Галин от години е силно възмутен от отец Георги. Отишъл при него, за да му разкаже как го тормози сатаната... Легнал си бил да спи една нощ, понечил да се завие, но сатана му вдигнал завивката и я задържал за няколко минути над главата му като покрив, за да му се подиграва... След малко пак същото и така... цяла нощ. "Ти пък що не се зави от другата страна?!" го попитал Георги и оттогава Галин не се изповядва при него обиден.

Гальо е рибар, донесе кило прясно уловена цаца, която изпекох на фурната заедно с шпроти, обеща като дойде следващия път, да донесе да ядем миди... Казва ми:

- Трябваше да го набиеш онова малкото лайно, попския син от Сливен, дето ти налетя навремето в "Съдебен спор"!
- Е, защо, той е почти дете, на 17 години беше тогава, искаше да се "покаже", татко му е за истински бой, пък и аз трябваше да играя тогава жертва, така бях решил, та си карах по личния сценарий докрай... Освен това и го спасих после от Вальо от Сливенско, който просто ми се молеше да иде до Сливен да го ошамари.
- Не трябваше, Вальо щеше да му изкара дяволите с няколко шамара. В това дете е сатаната.

Може и да е прав, той Галин разбира от тия работи...


Няма коментари:

Публикуване на коментар