"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

15 септември 2016

Къщата на фантазиите III (М. и лодките)

"Светците са като децата, трябва да ги пазим... Много често самите те са и големи грешници... А Светият Дух е като вятъра, духа където си ще, затова и треперят от страх пред Него безбожниците..." (Света Империатрица Александра Фьодоровна за Григорий Распутин, според филма с Депардийо)
продължение от "М. Али Бабата и 400-те циганина"

- Ако нещо в България се случи хубаво, от Банско ще тръгне, там турска реч нийде не можеш чу! - заобяснява ни на двамата с Велико М. "нещата" с българщината, след като се поуспокои малко...
- Ох, ама и ти, - отрезвява го Велико - все пак се мушна между розите, скри се, като се събраха циганите нали? Същият си пишман-комита като всичките ви Пиринско-Вардарски войводи...
- Той е чисто и просто един нежен хулиган бе, Велико, розовият войн - смекчавам нещата аз.
- Тъй ами, да не съм психопат като Павката, я!!??... - подема покрай мене М.

...А Павката не е всъщност "Павката", ами си има екзотично име, защото е отдалече, нейде от съвсем далечния Северо-изток... Откъде точно няма да ви кажа, защото съм дискретен... Павката отишъл в "Максуда" преди време (истински опасната циганска махала във Варна, аспаруховските цигани са кротки и добри хора, сравнени с тия от "Максуда"), за да си купи хероин... Циганката обаче го излъгала с рестото, щото той, Павката, дребни пари у себе си рядко държи, та не е труден за лъгане... Че са го метнали се усетил чак на изхода от "Максуда"... Тръгнал обратно към къщата на дилъра, целейки с камъни всеки срещнат по пътя си циганин. Те пак се събрали накуп, както имат обичая да правят, ако са заплашени. А Павката им викнал:

- Добре, ще ви набия всичките, обаче идвайте един по един!!

Те се подвели по странния му акцент, решили че е турист и тръгнали един подир друг да го бият... Така Павката набил около двадесетина. Накрая излязъл пред вратата си баш дилърът - изключително тлъст циганин, за да види какво става. Павката само това и чакал, моментално го уцелил точно в челото с един хубав камък и го тупурдясал.

Та същият тоя Павка, извинете за отклонението, щото ужким нали за М. разказваме, пристигна преди седмица-две посреднощ у великови. Велико пак беше на мач, този път в Разград, а М. се беше нейде запилял, както винаги... Бяха го изгонили Павката хората, при които се бе приютил, заради глупости, за които сега не ми се разказва и на които е способен само и единствено Павката.

- Не мога, Павле, да те пусна тука да спиш, - обяснявам му - Велико не ми е делегирал такива правомощия.

А Павката се опитва да ме подкупи:

- Обичаш ли баница с праз? Ето ти баничка с праз-лук - вади от сака си - А течен шоколад обичаш ли?
- Обичам водка, Павле, пречистена "с молоком".
- Нямам.
- Тогава изчезвай.

Гледа ме тъжно. Напът съм да размисля... Обръщам се да погледна разгъваемия диван, за да преценя дали можем да се съберем да спим на него двамата... Отива до тоалетната, а през това време звъни по мобилния телефон моята Любима от София. Започва да ми се кара за всичко, което й дойде наум. А аз: "Да, да, права си, от таз' секунда и нататъка тутак-си ще променя всичко!". 

Чува той част от края на разговора и решава да ми отмъсти.

- Да, да, так точна, тя никагда няма да се омъжи за тебе... И как да се омъжи, че това ти е първият трудов договор през живота в "Пикадили"?!
- Не бе и казармата ми се води за една година "трудов стаж", както и седем дни в "Макдоналдс"... 
- Тъй, тъй... Освен охрана на магазин и плямпаджия-катехизатор на наркомани и алкохолици, за друго не ставаш.

Поглеждам го, не вярвайки на ушите си...

- Чао и дим да те няма!
- Какво?! - пита.
- Идти на... х... Родину!!...

Тръгва си, заключвам външната врата, лягам си... 

На сутринта поглеждам мобилния си телефон... Три пропуснати повиквания между 02.00 и 03.00 часа, плюс три sms-а: "Спя на стълбите пред улицата, чакам добрия Божий человек Велико...", втори: "Трябва да ми отвориш, сакът ми е вътре, имам нужда от чисти чорапи...", трети sms: "Съкооператорката на Велико ме плаши, тя май е шизофреничка!"... Да, оная наистина е "чао с главата"... На сутринта тръгвам за работа, него го няма... Господи, къде ли е тоя идиот, пази го, че друг не може да го опази.

* * *

Трети ден ни кост, ни вест и от М. Може би е вече в затвора... Що ли?... Щото... Абе тя е смешна история, смешна за вас, може би, ама не и за участниците в нея.

Срещнал М. бившата си жена - Cherchez la femme, но за беда бил пак "лошо обръснат, небрежно елегантен и леко пиян", почти като английски джентълмен... Ударил й шамар... След това решил да "накаже" и колата й... Припознал се обаче в автомобила й и налетял на нечий чужд... Скачал известно време върху покрива, изкривил го, докато не се усетил, че е сбъркал колата... С един скок се прехвърлил на съседната, обаче се подхлъзнал и строшил с гъз предното стъкло...

- Пич, та ти около половин час си скачал като орангутан върху колите, всички се чудиха после откъде толково сила и упоритост за пиян човек се е намерила у теб - споделил му сетне полицаят в ареста...

...Седнал на масата срещу мен у великови, М. рови из документите си... Свидетелство за съдимост, акт за раждане и пр.

- Този път вече "край с мене".

Ама аз пък не мисля, че е "краят"... 

Да, казва народът, че от пиян и лудият бяга, но от друга страна пияния, пак народът казва, Сам Господ го пази, защото, според Гедеон още в Стария Завет, Бог е направил лозата и виното, за да се веселят и Той, и хората "напук Врагу", както е и според Христо Ботев.

Следва: "Пушки и дяволи"

Няма коментари:

Публикуване на коментар